СИНАКСАР В НЕДЕЛЯ ПРАВОСЛАВНА

 

 

 

Стихове:

Нелепо бяха изхвърляни иконите;

Радвам се, виждайки ги благолепно покланяеми.

В този ден, в първата неделя от светия пост, Христовата Църква е приела да празнува тържеството на Православието, сиреч възстановяване поклонението на светите и честни икони, извършено от Михаил и светата и блажена царица Теодора, и от свети Методий, патриарх Константинополски. А то е станало така.

Когато Лъв Исавриец[1], който преди пасял свине и подкарвал магарета, по Божие допущение взел скиптъра на царството, църковното кормило тогава държал свети Герман, и веднага бил повикан от него и му било казано: „Струва ми се, владико, че светите икони по нищо не се различават от идолите, затова заповядай колкото може по-скоро да ги махнат от местата им. Макар и наистина да са ликове на светиите, но нека да се окачат по-високо, та да не би като се валяме в грехове, всякога да ги оскверняваме, целувайки ги”. А патриархът отхвърлял тази мерзост на царя, казвайки: „Царю, чували сме, че ще дойде време, когато някой от царете ще се разбеснее против светите икони, и неговото име ще бъде Конон”. А той казал: „Аз като дете така се наричах”. И понеже патриархът не се покорил да го послуша, той го изгонил и поставил единомишленика си Анастасий, и така тогава започнал да води бран против светите икони. Говори се, че преди това тази ненавист му била вложена от евреи, които чрез някакво магьосничество му били предрекли въздигане на царска власт, докато още когато бил беден, живеел заедно с тях и се занимавал с пасене на осли.

Когато този Лъв зле свършил живота си, от него произлязъл още по-суров млад лъв – Константин Копроним[2], който бил приемник на властта му, а най-вече на беснуването му против светите икони. И каква нужда да говорим колко и какво и този беззаконник извършил, обаче и той свършил най-позорно. Тогава бил поставен да царува синът му от хазарката[3], но и той зле напуснал живота. Наследници на неговата власт били Ирина и Константин. Те, наставлявани от светейшия патриарх Тарасий, събрали Седмия вселенски събор[4] и светата Църква отново приела светите икони. А когато и те оставили царуването, бил възведен Никифор Геник[5], после Ставрикий, а след него Михаил Рангаве[6], които почитали божествените икони. Михаил бил наследен от зверовидния Лъв Арменец[7], който се развратил от лъжите на някакъв злочестив монах-затворник и за втори път надигнал иконоборството. И отново Божията Църква останала без красотата си. Негов приемник бил Михаил Амореец[8]. И отново неговият син Теофил[9] се разбеснял против иконите, като надминал всички останали.

Този Теофил предал на различни мъки и изтезания много свети отци заради честните икони, а после се стремял да въдвори справедливост и издирвал дали има някой в града, който да е в крамола с другиго, и нито един такъв за дълго време, както се говорило, не намерил. След като управлявал самостоятелно дванадесет години[10], той бил обхванат от коремна болест. А когато щял да се разделя с живота, устата му премного се отворила, тъй че и вътрешностите му се виждали. Царица Теодора, като страдала за това, което се случило, едва могла да заспи, и видяла насън Пречистата Богородица, прегърнала Предвечния Младенец, окръжена от пресветли ангели, които биели Теофил и го укорявали. А когато се събудила, Теофил малко дошъл на себе си и извикал: „Горко на мене, окаяния! Заради светите икони ме бият!” Тогава царицата веднага поставила върху него иконата на пресвета Богородица, молейки ѝ се със сълзи. А Теофил, като видял, че един от предстоящите носи енголпие, грабнал го от него и започнал да го целува. И веднага устата, която преди беснувала против иконите, и безобразно зейналото гърло се устройвали в предишния си вид, и Теофил се избавил от обхваналата го беда и заспал, като изповядал, че е добро да се почитат светите икони. А царицата, като изнесла от своите ковчежета светите и честни икони, подавала ги на Теофил да ги целува и да ги почита от все душа.  Малко след това Теофил напуснал този живот. А Теодора върнала всички, които били в изгнание и тъмници, и наредила да бъдат освободени. Тогава бил низвергнат от патриаршеския престол Йоан, наричан Анис[11], който бил началник на магьосниците и най-вече началник на бесовете, а не патриарх. А на престола възлязъл Христовият изповедник Методий, който преди пострадал много и бил затворен жив в гроб.

Когато всичко това станало, великият Йоаникий, подвизаващ се в Олимпийската планина, имал божествено посещение: дошъл при него великият постник Арсаакий и казал: „Бог ме прати при тебе, за да отидем при преподобния мъж Исаия затворник в Никомидия и от него да се научим, кое е приятно Богу и полезно за Неговата Църква”. И като дошли при преподобни Исаия, чули от него: „Тъй казва Господ: ето, дойде краят на враговете на Моето изображение. Затова вие, като отидете при царица Теодора, а също и при патриарх Методий, кажете тъй: премахни всичко несвещено, и тогава ще Ми принесеш жертва с ангелите, като почиташ лика на Моя образ и Кръста!” Като чули това, те веднага заминали в Константинопол, и известили казаното им на патриарх Методий и на всички Божии избраници. И като се събрали, отишли при царицата и я намерили покорна във всичко, защото тя от предците си била благочестива и боголюбива. Царицата веднага извадила Богородичния образ, който висял на шията ѝ, и пред очите на всички го целунала, казвайки: „Ако някой не се покланя на тези свети икони и не ги целува с любов, не като да им служи и не като богове, но като образи, заради любовта към първообразите, да бъде проклет!” А те се зарадвали с голяма радост. Тя пък от своя страна ги молила да извършат молитва за нейния мъж Теофил. Те, като видели вярата ѝ, макар и да не искали, все пак се съгласили. Светият патриарх Методий събрал целия църковен народ и всички клирици и архиереи и отишли в голямата съборна църква. Сред тях били най на почит: великият Йоаникий от Олимп, Арсаакий и Навкратий, учениците на Теодор Студит, изповедниците Теофан от „Голямото поле”[12] и Теодор Начертани, Михаил синкел от Светия Град и много други, и извършили всенощно моление към Бога за Теофил, като всички се молели със сълзи и дълги молитви. То се извършвало през цялата първа седмица на великия пост, като участвала и сама царица Теодора с жените и останалия народ.

Докато се извършвало всичко това, царица Теодора на сутринта в петък се унесла в сън и ѝ се сторило, че се намира при Кръстния стълб[13] и някои шумно вървели по пътя, носейки различни оръдия за мъчения, а посред тях водели цар Теофил с вързани отзад ръце. Като го познала, тя също тръгнала след водещите го. Когато стигнали до Медните врати, видяла в необикновено видение някакъв Мъж, Който седял пред Христовата икона и пред Него поставили Теофил. Царицата, като се докоснала до нозете Му, молела се за царя. А Той едва отворил уста и казал: „Голяма е твоята вяра, жено. И тъй, знай, че заради твоите сълзи и вяра, а също и заради прошенията и моленията на Моите раби и на Моите свещеници, давам прошка на твоя мъж Теофил”. След това казал на водещите: „Развържете го и го предайте на жена му”. А тя, като го взела, отстъпила радостна и весела. И веднага се събудила от сън. Това видяла царица Теодора.

А патриарх Методий, докато траели молитвите и моленията за него, взел чиста хартия и написал на нея имената на всички царе-еретици, включвайки и това на Теофил, и ги поставил всички под светата Трапеза. В петъка и той видял един велик и страшен Ангел, който влязъл в храма, дошъл при него и му рекъл: „Чута е твоята молитва, епископе, и цар Теофил получи прощение. Недей, прочее, повече да досаждаш за това на Божеството”. А той, изпитвайки дали е истинно видяното, слязъл от мястото си, взел хартията и като я развил, намерил – о, Божии съдби! – изтрито от Бога напълно Теофиловото име. Като узнала това царицата, премного се зарадвала и пратила при патриарха да събере всички люде с честни кръстове и със свети икони в голямата църква, за да се отдаде в нея украсата от свети образи и да бъде узнато от всички новото Божие чудо. Тогава всички скоро се събрали в църквата със свещи, дошла и царицата със сина си. И била извършена там лития със свети икони, с божествени и честни кръстове, със свещеното и божествено Евангелие, и излезли даже до гореспоменатото място, пеейки „Господи, помилуй!” След което пак се върнали в църквата и извършили Божествена Литургия.

Така били възстановени светите и честни икони[14] от споменатите свети мъже, които били прославени като благочестиви и православни, а противящите се и нечестивите, не приемащи почитането на светите икони били отлъчени и предадени на проклятие. И оттогава тези свети изповедници определили ежегодно така да бъде извършвано това свещено тържество, за да не би някога отново да изпаднем в същото злочестие.

Неизменни Образе на Отца[15], по молитвите на Твоите свети изповедници, помилвай ни! Амин.

 

Превод от църковнославянски: архим. Йоан (Филипов)

Думите в сиво са добавени за поясняване смисъла на текста.

 



[1] 717-741 г. (Всички бележки са на преводача.)

[2] 741-775 г.

[3] Лъв ІV Хазар (775-780). Син на Константин Копроним от хазарската принцеса Ирина.

[4] 787 г. в гр. Никея.

[5] 802-811 г.

[6] 811-813 г.

[7] 813-820 г.

[8] 820-829 г.

[9] 829-842 г.

[10] Теофил първо управлявал с баща си Михаил II, а след смъртта на последния в 829 г. станал едноличен император.

[11] Йоан VІІ Граматик, наричан още Анис – Константинополски патриарх-иконоборец (837-843).

[12] Преп. Теофан Сигриански, изповедник (12 март).

[13] Колоната на св. Константин Велики в Константинопол.

[14] Това станало през 843 г.

[15] Думите „Неизмѣнный Образъ Отечь” са взети от първата стихира на „Господи воззвах” на Благовещение. Ср. също 2 Кор. 4:4; Кол. 1:15; Евр. 1:3.