Архимандрит Йоан (Филипов)

Из книгата „Как православните икуменисти грешат против Господа и против православната вяра“

 

ПРАВОСЛАВНИТЕ ИКУМЕНИСТИ СЪЗНАТЕЛНО ПОТЪПКВАТ ЦЪРКОВНИТЕ КАНОНИ

    

 

„Свещениците нарушават Моя закон и оскверняват Моите светини, не отделят свето от несвето и не правят разлика между чисто и нечисто” (Иезек. 22:26)

Допустимо ли е православният християнин да се моли заедно с инославни (еретици) и друговерци? Допу­стимо ли е да участва в техните „богослужения”?

Ето какво казва по този въпрос съборният глас на Светата Православна Църква, отразен в каноните и правилата на Вселенските събори и на поместните, чийто авторитет е при­знат за общовалиден на VІ-я Вселенски събор (2-ро правило), както и в правилата на светите Отци, утвърдени от същия Вселенски събор.

„Епископ, презвитер или дякон, който само се е молил с еретици, нека се отлъчи; а ако им позволи да вършат нещо като свещенослужители в църквата, да бъде низвергнат” (Апост. 45).

„Клирик или мирянин, който се моли в юдейска или еретическа синагога[1], да бъде низвергнат от свещен чин и отлъчен от църковно общение” (Апост. 65).

„Забранява се моленето с еретик или с разколник” (Лаод. 33).

„Не трябва да се приемат празнични дарове, изпращани от юдеи или от еретици, нито да се празнува заедно с тях”(Лаод. 37).

„Не се позволява да се приемат благословения от ере­ти­ци, понеже те са повече пустословия, отколкото благо­сло­вения” (Лаод. 32).

„Забранява се да се приемат опресноци от юдеи или об­щение с нечестията им” (Лаод. 38).

„Не бива да се празнува заедно с езичници и да се приема от тях онова, което е безбожническо” (Лаод. 39).

„Заповядваме да се низвергват епископ или презвитер, които са приели кръщение или жертва на еретици, понеже: „Какво съгласие може да има между Христа и Велиара? Или какво общо има верният с неверния?” (2 Кор. 6:15) (Апост. 46).

Еретици не трябва да присъстват на свещенодействие и молитва на верните, ако не обещаят, че ще се покаят и че ще напуснат ереста (Тим. Алекс. 9).

Отношението с еретици да е кротко, за да се привлекат към покаяние (Картаг. 77).

„Кръстени или ръкоположени от еретици не могат да бъдат нито верни, нито слу­жи­тели на църквата” (Апост. 68), т.е. кръщението и ръкоположението от еретици не се счита за дей­ствително.

Да видим обаче какво се случва на икуменическите „асамблеи” и на другите икуменически мероприятия. И най-вече какво правят там православните икуменисти.

Ванкувър, Канада, 31.VІІ.1983 г. Икуменическата „лим­ска литургия”, съставена от френския реформатор Макс Туриан и приета от комисията „Вяра и устройство” в Лима (Перу) през януари 1982 г. В тази „литургия” били включени някои православни обреди: вход с Евангелие и със „свети даро­ве”. За нещастие в това „бого­слу­жение” взел участие и право­славен архиерей – епископът на Торонто Сотирий (Констан­тино­полска патриаршия), който но­сел Евангелието. 

 

„Лимска литургия”. Вход с Евангелие, което носи православният епископ-икуменист (на заден план малко вдясно)

    

Православният епископ-икуменист с Евангелието преминава зад „престола”

Главен извър­ши­тел на тази „литургия” е бил англиканският „архиепископ” Рън­си в съслужение с шестима протестанти, от които две жени „свещенички” – про­те­стант­ката от Индонезия Каролина-Пати­а­зи­на Торч и лутеранката от Дания Елизабет Лидел. Освен спо­менатите „съслужители”, в четене на Свещеното Писание и при произнасяне на ектениите взели участие също православни, дохалкидонци и римока­то­лици. Така например римока­толическият еп. Паул Вермер от Германия прочел Евангелието, а архиеп. Кирил (сега патриарх Московски и на цяла Русия) произнесъл следното прошение: „Да се помолим, за да достиг­нем по-скоро видимо общение в тялото Христово чрез прело­мя­ване на хляба и благославяне на чашата около една трапеза!”[2]. Митрополит Хризостом (Кон­стан­тинополска патриаршия) пре­ломявал хлябовете за ику­меническото „причастие”.

Митр. Хризостом преломява хлябовете за икуменическото „причастие”

„Архиепископ” Рънси с протестантските „свещеници” и „свещенички”

Канбера, Австралия, 7.ІІ.1991 г. 7-ма генерална „асамблея” на ССЦ. На началното „бого­слу­же­ние” в „скинията на поклоне­ни­ето” взели участие около 4000 души. Езичеството е още по-застъпено, отколкото на пре­диш­ната „асамблея” във Ван­ку­вър. Влезлите в „скинията” пре­ми­на­ли през „очистителен дим”. Австралийските туземци при­вет­ствали „асамблеята” с култови обреди, пълни с особена символика. Мирският митрополит Хризостом от Кон­стан­ти­нополската патриаршия и дру­ги православни за съжаление и там взели участие. В „асамблеята” участ­валипредставители на всич­ки поместни Православни църк­ви.

В „скинията на поклонението”

Начело на делегацията на Константинополската патри­ар­шия, състояща се от 18 души, бил тогавашният Хал­кидонски митрополит, сега Константино­пол­ски патриарх Вартоломей. Два­надесет души представяли Еладската Църква, начело с Не­а­полския и Ставрополски мит­ро­полит Дионисий. Най-голя­ма­та делегация, почти 40 души, била изпратена от Московската пат­ри­аршия, начело със Смолен­ския митрополит Кирил.

   

Началото на „богослужението” било ознаменувано с култови танци на австралийските туземци

 

  

Митр. Стилиан чете Символа на вярата. Отляво е митр. Хризостом. Между тях е протестантската „свещеничка” Лойс в облачение

Австра­лий­ски­ят архиепископ Стилиян (Константинополска патриар­шия), начело на предста­ви­те­лите на всички ереси на земята прочел заедно с тях Символа на вярата. Съвършено офици­ал­на съвместна молитва. „Един­ство­то” сякаш вече съще­ству­ва­ло, изра­зявало се и се утвър­ждавало.

Мирският митрополит Хри­зо­стом също се молел заедно с еретиците, като начело на „бо­го­служението” прочел „Отче наш”. Съвместната молитва завърши­ла с „целувка на мира”. Право­слав­ните митрополити също взели участие в тази „целувка на ми­ра”.

 

Митр. Хризостом чете „Отче наш”

В Канбера отново била от­служена „литургията” от Лима с участието на протестантски „све­щенички”. Сръбският свещеник о. Милаш за нещастие дири­жи­рал хора от 80 души от разни веро­изповедания на икуме­ниче­ската „ли­тургия”.

о. Милаш

В тази „литур­гия” било особено много застъ­пено участи­ето на жени, които носели Еванге­лието, една челаАпостола, друга произнесла шего­вита „проповед”, от която „богомолците” на няколко пъти избухвали в смях. Мирският митрополит Хризостом обаче наре­къл въпросната „лимска литургия” „свещена и боголепна”.

„Епископ” Джон Самуел от Пакистан и „свещеничката” Мери Уеър държат приготвеното от тях т. нар. „причастие” – безквасници и глинен съд с вино.

През 1997 г. в провинция Пиемонт в Италия бил открит руски храм „Св. Анастасия” редом с католическия храм. Освещаването на храма било извършено от Западно­евро­пей­ския епископ Гурий (Московска патриаршия) при молит­веното участие на папския „епископ” на гр. Алба. А иконите на храма били осветени от папа Йоан-Павел ІІ и патриарх Алексий ІІ. Интервюто с пап­ския „епископ” напълно освет­лило икуменическото значение на това събитие.

  

Съвместното освещаване на храма

„Това знак на примирение ли е? – Да, това е значението на този храм, по­строен в руски стил и при­надлежащ на Руската Църква, която, както знаем, се явява сестра на католическата църква. Папа Йоан-Павел ІІ обича да говори за Църквата, която диша с два дроба. И ние в нашето село искахме да дадем свиде­телство за това примирение – не само религиозно, но и човеш­ко[3]­.

В нощта срещу 9.ХІІ.2010 г. сръбският патри­арх Ири­ней, отявлен икуменист, новатор и модернист, ра­детел за въ­веж­да­нето на римокатолическия календар в Сръбската Пра­вославна Църква, посетил в Белград ев­рей­ската синагога и взел уча­стие в еврейския празник Ханука, като запалил една от осемте ритуални свещи. За­ед­но със сръб­ския патриарх ха­ну­кал­ни свещи за­палили пре­зи­ден­тът на Сър­бия, Бачкият епи­скоп Ириней, мюф­ти­ята на Сър­бия, апостоли­че­ски­ятнун­ций, ми­ни­стърът на рели­гиите и двама пред­ста­ви­тели на сръб­ското еврейство.

      

Патриарх Ириней и еп. Ириней в еврейската синагога

Да, сръбският патриарх изглежда е отишъл доста по-да­леч от константинополските и московските си събратя по ику­ме­низъм в съревнованието по пренебрегване и неза­чи­та­не на Православните канони, които казват: „Не трябва да се прие­мат празнични дарове, изпращани от юдеи или от ере­тици, нито да се празнува заедно с тях (Лаод. 37). „Забранява се... общение с нечестията на юдеите” (Лаод. 38). И тези негови действия твърде много се харесват и се одобряват от „сил­ните на деня”, които го подкрепят – от светската бого­от­стъпни­че­ска власт и от еврео-масонските организации. Така сръбският патриарх-икуменист дава своя съществен принос за осъще­ствя­ване вече на втората голяма цел на икумениз­ма – обеди­ня­ването на всички религии.

По същото време властите в Молдова не дали разрешение на еврейските организации да поставят на централния пло­щад в Кишинев менора. Година по-рано, на 13.ХІІ.2009 г., в деня на паметта на св. ап. Андрей, няколкостотин енориаши от храм „Преп. Параскева” и от други храмове на Кишинев дошли с Кръстен ход в центъра на молдовската столица, на площад „Европа”, за да поставят Православен Кръст вместо сложената там на 11 декември юдейска менора, което и успеш­но осъществили. Възмутените вярващи начело с прото­йерей Анатолий Чибрик отначало пренесли менората до паметника на св. Стефан, обърнали я, а после я хвърлили отзад на мону­мента. Тези действия на православните предизвикали бурна реакция в еврейските и либералните средства за ма­со­ва ин­фор­мация[4]. Няма как и да бъде иначе: пред изповедни­че­ството на Православието Божиите противници се късат от злоба и скърцат със зъби. Винаги е било така.

В БПЦ за жалост някои клирици-икуменисти също вър­шат безобразия и потъпкват църковните канони. През юли 2009 г. например в храма „Св. Димитър”, Доро­столска епархия, са били извършени „рицарски ръкополо­жения” от сино­дал­ния служител архим. Дионисий, известен със съслуж­енията си с тамплиери, масони и римо­ка­толици[5], при молитве­ното уча­стие на представители на т. нар. „рицари на Асизи”, на уни­ат­ския „архимандрит” Георги Елдъ­ров и на православния све­ще­ник Добри Чаков[6]. Наказания на клириците-ику­ме­ни­сти не е имало.

      

Архим. Дионисий се моли с еретици и благославя „рицар”

Прот. Добри (вляво) приветства Г. Елдъров (в средата) и „рицарите”

Старозагорският митр. Галактион благославя тамплиеро-масонско сборище

Свещеник благославя новоприетите тамплиери

Православни архиереи празнуват Тържеството на Православието заедно с еретици (Берлин, 2011 г.)

 

 

 



[1] От гръцки συναγωγή, „събрание”; на славянски собрáнїе, собóръ, собóрище (когато се отнася за еретици). Светите Апостоли и светите Отци не използват понятие „инославна църква”, а употребяват συναγωγή αιρετικών – собóрище єретúческое – еретическо сборище (събрание, общност).

[2] Перепьолкина, Л. Икуменизмът – път, водещ към погибел. Гл. IV. Кощунственият характер на икуменическите събрания. (http://pravoslavie. domainbg.com/02/perepelkina-ecumenism.html)

[3] Цитатите и повечето от снимките са взети от видеозапис на тези икуменически мероприятия.

[4] http://ruskline.ru/news_rl/2010/12/09/ patriarh_serbskij_irinej_zazheg_hanukalnuyu _svechu_v_sinagoge_sukat_shalom/

[5] Повече за безобразията на Дионисий виж тук: http://dveri.bg/3axr3

[6] По-подробно в: http://dveri.bg/xpccu  и  http://dveri.bg/apcp3