Как се отнасят светците на православната църква към молитвеното общуване с инославните?

Архимандрит Йоан (Филипов)

Из книгата „Как православните икуменисти грешат против Господа и против православната вяра“

КАК СЕ ОТНАСЯТ СВЕТЦИТЕ НА ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА КЪМ МОЛИТВЕНОТО ОБЩУВАНЕ С ИНОСЛАВНИТЕ?

„Намразих събранието на лукавстващите, и с нечестиви няма да седна” (Пс. 25:5, слав.)

Светител Марк Ефески е казал: „И тъй, ние се отвърнахме от тях (римокатолиците, б.м.) като от еретици, и затова се ограждахме от тях. И какво повече е нужно? Понеже благочестивите закони говорят така: „Явява се еретик и подлежи на закона против еретиците този, който макар и не с много, се отклонява от Православната вяра”. Ако пък латиняните с нищо не са се отклонили от правата Вяра, то изглежда напразно ги отсичаме; но ако те съвършено са се отклонили, и то по отношение на богословието за Светия Дух, хулата по отношение на Когото е най-голямата от всички опасности, то е ясно, че те са еретици, и ние ги отсичаме като еретици. Защо и помазваме с Миро тези, които идват от тях при нас? Не е ли ясно, че като еретици?... Ние сме ги отделили и отсекли от общото Тяло на Църквата”[1].

_{* * *}

В своето Завещание за Православната вяра, написано в ХІІ в., преподобни Теодосий Киево-Печерски казва:

„С латинската (католическата) вяра не се приобщавайте, не се придържайте към техните обичаи, от причастие [2] с тях бягайте, и всяко тяхно учение избягвайте, и от техните нрави се гнусете.

Пазете се, чеда, от кривоверците, и от всички техни беседи, понеже и нашата земя се напълни с тях. Ако някой ще спаси душата си, то това може да стане само като живее в Православната вяра, понеже няма друга вяра, по-добра от нашата чиста и свята Православна вяра.

Като живееш в тази вяра, не само ще се избавиш от греховете и от вечните мъки, но и ще станеш причастник на вечния живот, и безкрай ще се радваш със светиите. А тези, които живеят в друга вяра – в католическата или мюсюлманската, или арменската – няма да видят вечния живот.

Не подобава също така, чедо, да хвалим чуждата вяра. Който хвали чуждата вяра, все едно, че хули своята. Ако някой започне да хвали и своята, и чуждата, то той е двоеверец, близък до ерес. А ти, чедо, се пази от такива и непрестанно хвали своята вяра. Не се побратимявай с тях, но бягай от тях, и се подвизавай в своята вяра чрез добри дела. Милостиня прави не само на своите по вяра, но и на чуждоверните. Ако видиш гол или гладен, или попаднал в беда – бил той евреин или турчин, или латинец – към всекиго бъди милосърден, избави го от бедата както можеш, и няма да бъдеш лишен от награда от Бога, понеже Сам Бог в сегашния век излива Своите милости не само над християните, но и над неверниците. За езичниците и иноверците Бог в този век се грижи, но в бъдещия те ще бъдат чужди на вечните блага. А ние, които живеем в Православната вяра, и тук получаваме всички блага от Бога, и в бъдещия век ще ни спаси нашият Господ Иисус Христос.

Чедо, ако бъде нужно дори да умреш за своята света вяра, с дръзновение отиди на смърт. Така и светиите са умирали за вярата, а сега живеят в Христа. А ти, чедо, ако видиш иноверни да спорят с верни, като искат с измама да ги отклонят от правата вяра, помогни на православните. С това все едно, че ще избавиш овца от устата на лъва. А ако замълчиш и ги оставиш без помощ, то това е все едно, като да си отнел изкупената душа от Христа и да си я продал на сатаната.

Ако противящият се ти каже: „Вашата вяра и нашата вяра са от Бога”, то ти, чедо, отговори така: „Кривоверецо! Нима ти и Бога считаш за двоеверец! Не чуваш ли ти, който си развратèн от злата вяра, какво казва Писанието: „Един е Господ, една е вярата, едно е Кръщението” (Ефес. 4:5)? Не слушаш ли апостол Павел, който говори: „Ако дори ангел от небето ви благовести нещо по-друго от това, което ние ви благовестихме, да бъде проклет” (Гал. 1:8)”.

А вие (латинците), като отхвърлихте проповедта на Апостолите и светите Отци, възприехте неправа и развратена вяра, пълна с погибел. Затова сте и отхвърлени от нас. Затова не подобава ние да служим с вас и да пристъпваме заедно към Божествените Тайни – нито вие към нашите, нито ние към вашите, защото вие сте мъртви и принасяте мъртва жертва, а ние принасяме жертва на Живия Бог – чиста и непорочна, за да наследим живот вечен...”[3].

_{* * *}

В известната „Повест за светите 26 Зографски преподобномъченици” се разказва за съслуженията на някои атонски монаси с римокатолиците, по подобен начин, както го правят днешните икуменисти, с тази разлика, че тогава е било по принуда, а днес православните икуменисти го правят доброволно. Нека обаче видим как Бог е прославил с нетленните венци на светостта онези светогорски монаси, които се отказали от икуменическото предложение на тогавашните еретици-римокатолици, наричани днес от православните икуменисти „наши братя в Христа”, и как Бог страшно е наказал тези, които съслужили по икуменически маниер с римокатолиците.

В края на ХІІІ век (ок. 1280 г.) на Света Гора, земния дял на Пресвета Богородица, нахлули въоръжени римокатолически „мисионери” и започнали да преследват всички, които обитавали там. Най-напред те нападнали Лаврата на св. Атанасий и предложили на монасите там да сесъединят с тяхната латинска вяра и да влязат в общение с тях. Монасите, изплашени и не разбирайки добре апостолските слова: „Дайте място наБожия гняв” (Рим.12:19), чрез един свой отлъчен свещеноинок се съгласили, съединили се с тях и по такъв начин спасили живота си. По-късно тези монаси били изобличени и наказани от Бога.

Избиването на Атонските преподобномъченици от римокатолиците в ХІІІ в. Горе вдясно са изобразени св. 26 Зографски преподобномъченици

След това латинците отишли в Иверската лавра и поискали от тамошните иноци и те да се обединят с тях. Иноците от този манастир не само не склонили на това, но изобличили нечестивците и според думите на апостола (Гал. 1:8) ги проклели за тяхното нововъведение. Беззаконниците, като чули това, разярили се, извлекли навън всички братя от манастира, натоварили старейшините на кораб и заедно с него ги потопили в морето. Така тези блажени иноци, за това, че не се покорили на беззаконниците, приели мъченически и изповеднически венец. А по-младите от тях били откарани в плен в Италия, където, след като им съблекли иноческите дрехи, ги продали на евреите.

От Иверската лавра латинците отишли във Ватопедския манастир. Те избили колкото иноци намерили там, понеже иноците ги изобличили за нечестието им, а останалите, които се криели в гората, открили, и като не успели да ги склонят да се обединят с тях, избесили всички тези иноци на мястото, където ги намерили.

След това латинците преминали от другата страна на Света Гора и се доближили до манастира на св. великомъченик Георги, наричан Зограф. Игуменът на манастира, преподобни Тома, обаче знаел за нападението на нечестивите еретици от един добродетелен старец, на когото се явила Пресвета Богородица и го предупредила за опасността, като му казала: „Иди по-скоро и кажи на братята в манастира, че враговете на Моя Син и на Мене [4] вече са близо. Който е немощен, нека се скрие, докато премине изкушението; но тези, които желаят мъченически венец, нека останат”.

Иконата на Пресвета Богородица „Акатистна”, която предупредила Зографските монаси за нашествието на римокатолиците

Латинците заобиколили манастира от всички страни и започнали да викат към монасите, които се били затворили в кулата: „Отворете ни, господа, отворете!” Преподобният игумен им отвърнал: „Не ви знаем откъде сте”. Латинците продължили: „Ние сме Христови раби и идваме да обърнем и вас, заблудените, на правия път!” А светецът пак им отвърнал: „Отдалечете се от нас вие, които вършите беззаконие, защото апостолътговори: „Ако дори и ангел от небето започне да

ви благовествува не това, което сме ви благовестили, да бъде проклет!” (Гал. 1:8). След като не успели да склонят преподобните иноци към своята ерес, римокатолиците се спуснали и запалили от всички страни светата обител. А преподобните, заобиколени от пламъци в кулата, отправили гореща молитва към Бога, след което от небето се чул глас: „Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата!” Този глас чули и мъчителите и се уплашили, но мракът, покриващ духовните им очи, не им позволил да проумеят станалото, тъй като Дух Светий, Когото те хулели, не разпръснал този мрак. Така блажените отци предали душите си в Божиите ръце. Те изгорели в огъня като жертва, благоприятна Богу, на 10 октомври 1280 г. (според гръцки ръкопис, който се намира в Протата, в Иверския и Ватопедския манастири).

Изгарянето на св. 26 Зографски мъченици от римокатолиците. Стенопис от църквата в Зографския манастир

След това злодеяние беззаконните латинци с голяма ярост се пръснали по цялата Света Гора, разорили и изгорили много скитове и монашески килии, а имуществото им разграбили. С големи усилия те превзели и Протата и след много кръвопролития и опустошение, подложили на мъчителни изтезания и обесили всепреподобния прот.

„Оттам беззаконните латинци преминали на другата страна на планината, към юг, където монасите от Ксиропотамския манастир ги посрещнали с клонки в ръце и ги приветствали със следните думи: „Мирът Христов да бъде с вас!”[5] Латинците им отговорили: „Есть и будет!” и веднага след това заедно с монасите влезли в манастира. Тук те подарили една част от заграбените богатства [6] и се назовали ктитори на тази обител. Монасите (каква съблазън!) се съединили с еретиците. Но Бог, през време на молитвата, когато възгласили: „За нашия архиепископ в Рим и за благочестивия цар”, погледнал от небето и разтърсил земята. Това място, където стоели недостойните иноци, както и стените на манастира и всички здания се разпаднали, подобно на Йерихонските стени по времето на Иисус Навин. Само част от една манастирска стена останала наведена за назидание на потомството. Мнозина от латинците загинали през време на това земетресение, като останали убити на място. А други, като видели това знаменателно чудо, със срам и със страх избягали на корабите си. Някои от тях пък се покаяли и останали като монаси на Атон. Посрамените от Бога ксиропотамски иноци осъзнали престъплението си, плакали горко и като птици без гнезда се скитали по горите, без да има къде да подслонят глави, понеже техният манастир бил напълно разрушен заради престъпленията им. Заедно с това се прекратило и чудото, което дотогава ставало в този манастир в чест и слава на светите 40 мъченици”[7]. По време на освещаването на манастирския храм, под светия Престол израснало чудно растение и се обвило около него. То било подобно на гъба и имало 40 стъбла и главички във вид на ябълки, от които мнозина вкусвали и оздравявали от болестите си. Всяка година то било раздавано на много хора и „се свършвало на 9 март (по светоотеческия календар, а не по „григорианския”, б.м.), когато Църквата празнува паметта на светите 40 мъченици. Тогава то пак израствало”[8]. След съслужението на иноците с римокатолиците обаче чудото веднага се прекратило [9].

„Скритите иноци, след заминаването на духоборците, излезли от своите потайни места и се върнали в разорените си и опожарени жилища. Горко оплаквали те загиналите си събратя. Цялата Атонска Гора, подобно на Рахил, оплаквала чедата си...”[10]

Паметта на пострадалите по това време атонски преподобномъченици се празнува заедно със всички светци – светогорски подвижници, в първата неделя след Неделята на всички светии. Също така отделно се празнува паметта на Иверските и Ватопедските преподобномъченици. Паметта на 26-те Зографски преподобномъченици се празнува на 10/23 октомври.

Отпадналите от Православието атонски монаси, които приели съединението с римокатолиците и съслужили заедно с тях, били погребани в една пещера на морския бряг в околностите на Великата лавра, на скрито място, далеч от очите на хората. Както свидетелстват достоверните разкази и както се вижда от снимката, техните тела и до сега лежат там, неизтлели и черни като въглен, а лицата им са придобили ужасен, демоноподобен вид, за страх и назидание на всички, които ги гледат, и за възпоменание на извършеното от тях престъпление [11].

Снимката е взета от книгата „Двуостър меч” на светогорския монах Партений Филотеит, Атина, 1934г.

_{* * *}

Преп. Никодим Светогорец казва: „Латиняните са еретици, и ние се отвръщаме от тях като от еретици, подобни на арианите, савелианите или духоборците македониани”.

_{* * *}

Светител Игнатий (Брянчанинов) свидетелства за същото: „Папизъм – така се нарича ереста, обхванала Запада, от която произлезли, като клони от дърво, различни протестантски учения... Божията благодат е отстъпила от папистите; те са предадени сами на себе си и на сатаната – изобретател и баща на всички ереси, в числото на другите – и на папизма”[12].

_{* * *}

Преп. Амвросий Оптински в съчинението си „Отговор на благосклонните към латинската църква за несправедливото величаене на папистите с мнимото достойнство на тяхната църква” пише така:

„Напразно някои от православните се удивяват на съществуващата пропаганда в Римската църква, на мнимото самоотвержение и дейност на нейните мисионери и усърдие на латинските сестри на милосърдието, и неправилно приписват на латинската църква такава важност, като че ли след отпадането ѝ от Православната Църква, тази последната не останала същата, а има необходимост да търси съединение с нея. При строго изследване това мнение се оказва лъжливо; а енергичната латинска дейност не само не събужда удивление, но напротив – събужда дълбоко съжаление в сърцата на благомислещите и разбиращите истината люде.

Православната Източна Църква от апостолските времена и досега съблюдава неизменни и неповредени от нововъведения както Евангелското и Апостолско учение, така и преданието на св. Отци и постановленията на Вселенските събори... А Римската църква отдавна се е отклонила в ерес и нововъведение. Още Василий Велики изобличавал в това някои епископи на Рим в посланието си до Евсевий Самосатски. „Истината те не знаят и не желаят да я знаят; с тези, които им известяват истината, те спорят, а сами утвърждават ереста” (Окръж. посл., ¤ 7).

Апостол Павел заповядва да страним от повредените от ерес, а не да търсим да се съединяваме с тях, казвайки: „Страни от еретик, след като го посъветваш веднъж и дваж, знаейки, че такъв човек се е извратил и греши, като сам осъжда себе си” (Тит. 3:10-11). Съборната Православна Църква е правила не двукратно, а многократно увещание на частната Римска църква, но последната, не обръщайки внимание на всички справедливи убеждения на първата, останала упорита в своя погрешен начин на мислене и действие...

Римската църква, тъй като не пази свято Съборните и Апостолските постановления, а се е отклонила в нововъведения и в неправи мъдрувания, то съвсем не принадлежи към Едната Свята и Апостолска Църква.

В Православната Църква вярваме, че хлябът и виното в тайнството Евхаристия се пресъществяват чрез призоваването и слизането на Светия Дух. А латинците счели за ненужно това призоваване и го изключили от своята литургия. И тъй, който разбира, нека сам да разбере за латинската евхаристия”[13].

_{* * *}

Св. прав. Йоан Кронщадски е казал: „Верни са думите на нашия Спасител Иисус Христос: „Който не е с Мене, той е против Мене” (Мат. 12:30). Католиците, лутераните и реформатите са отпаднали от Христовата Църква... Те явно вървят против Христа и Неговата Църква”[14].

_{* * *}

Из житието на преп. Сергий Радонежки.

„За житието на този преподобен наш отец Сергий и за многото му чудеса има отделна книга, печатана в царстващия град Москва, в която между другите чудеса на светеца се намира и това. След човекоубийственото Флорентинско сборище [15], където множество благочестиви архиереи и йереи, които не пожелали да се присъединят към латинското заблуждение, с различни мъчения били погубени от римляните, един презвитер от великоруските области, който бил отишъл на този събор с Киевския митрополит Исидор (отпаднал по-късно от Православието), – името на презвитера било Симеон – той претърпял от отстъпника митрополит Исидор много скърби и мъчения в тъмница, и окови за благочестието. Но като успял да се освободи от затворничеството, той се сговорил с Тверския посланик Тома и избягал от латинския град за своята страна. Когато обаче бил в голяма печал и недоумение при пътуването си, заради трудностите при прехода, и легнал малко да почине, той задрямал. И видял честен старец, стоящ над него, който го взел за дясната ръка и му казал: „Ти благослови ли се от Ефеския епископ Марк, който следва стъпките на Апостолите?” Той отвърнал: „Видях, господине, чудния и крепък мъж и се благослових от него”. А старецът рече: „Този човек е благословен от Бога, защото от онова суетно латинско сборище никой не можа да го победи, нито имоти, нито ласкателства, нито заплахи за мъчения. Ти прочее, учението и наставленията, които си чул от блажения Марк, проповядвай където отидеш, на всички православни, които имат преданията на светите Апостоли и заповедите на светите Отци от Седемте събора, та този, който има истински разум, да не се прелъсти. А за изминаването на пътя не скърбете, защото аз съм неотстъпно с вас и ще ви преведа без трудности”. Това и много друго като изрекъл този честен старец, презвитерът го попитал: „Господине, кажи ми, кой си ти? Понеже мисля, че си пратен от Бога, за да изведеш нас, отчаялите се, от тази чужда земя”. Явилият се отвърнал: „Аз съм Сергий, когото ти преди призоваваше и ми се молеше в твоята молитва, и обеща да дойдеш в моята обител”. След това видение презвитерът се събудил, зарадвал се и казал на своя спътник Тома какво е видял и чул. И тръгнали радостни по пътя си, и скоро с Божието покровителство и с молитвите на своя застъпник преподобни Сергий здрави и невредими достигнали Руската страна. Като разказвали за помощта и явяването на светеца, те проповядвали чутото от него и известили за всичко, станало на Флорентинското сборище.

А това се спомена тук не безприлично за сегашното време, в което светото благочестие твърде много е хулено и гонено от римляните. За да видят чедата на Източната Църква, че стълбът на Църквата – преподобният наш отец Сергий, и след преставлението си [16] показа, че Флорентинският събор е неправеден, и не благоволи към римското суетно препиране за вярата. Защото нашата вяра, според апостола, е „не в убедителни думи на човешка мъдрост, а в проява на дух и сила” (1 Кор. 2:4)”[17].

_{* * *}

Из житието на преп. Агапит Киево-Печерски (1/14 юни).

„След много трудове и богоугодни подвизи се разболял и сам този безвъзмезден лекар – блаженият старец Агапит. Като узнал това, споменатият лекар арменец дошъл да го посети... Между това при преподобни Агапит, сам толкова тежко болен, донесли от Киев друг болен за изцеление. Блаженият чрез чудесната Божия помощ станал, сякаш не боледувал, и като взел своите обичайни билки, които ползвал за храна, ги показал на арменеца с думите: „Ето билките, които ми служат за лекарство. Виж и разбери”. А той погледнал и казал на светеца: „Те не са от нашите, но мисля, че са от Александрия”. Блаженият се надсмял над невежеството му, дал на болния да изпие от тези билки и като се помолил, направил го здрав. После казал на арменеца: „Чедо, моля те, яж от тези билки заедно с мен, ако искаш; защото нямам с какво да те нагостя”. Арменецът му отвърнал: „Ние, отче, постим четири дни през този месец и сега е пост”[18]. Като чул това, блаженият попитал: „Кой си ти и от коя вяра?” Той отговорил: „Нима ти не си чувал за мене, че съм арменец?” Блаженият му казал: „Как тогава си се осмелил да влезеш тук, да оскверниш моята килия и да държиш моята грешна ръка!? Излез от килията ми, иноверецо и нечестивецо!”[19]

_{* * *}

Из житието на преп. Антоний Римлянин.

„Преподобни Антоний бил роден и възпитан във ветхия Рим в тези времена, когато Западната църква вече се била отделила от единството с Източната благочестива Църква (к.м. и нат.). Родителите на светеца тайно пазели благочестието (Православната вяра, б.м.), и мнозина други правели същото, тайно държейки Източното изповедание. Отрокът бил даден да се учи да чете и пише, и изучил не само римския език, но и гръцки, за да чете и разбира Божественото Писание. Когато пораснал до пълнолетие, той усвоил от своите добри родители светото благочестие и се утвърдил в него от четенето на книгите, над които усърдно залягал, и внимателно следвал преданията на светите Отци, които са изяснили и утвърдили Православната вяра чрез седемте Вселенски събора, и за тези предания крепко се придържал. След като родителите му се преселили при Господа, юношата започнал да раздава на бедните имуществото, останало от родителите му, като желаел да презре светската суета и да служи на Бога, а освен това искал да напусне и Рим, понеже виждал смутовете, раздорите и големите метежи, които се вършели в него през тези времена. Бързайки да излезе оттам, той сложил злато, сребро, църковни съсъди и други скъпоценни вещи от останалото имущество в една бъчва и като я стегнал с железни обръчи, хвърлил я в морето, възлагайки това на Божия промисъл. А сам отишъл в пустинята и като намерил някъде пустинножители-монаси, сред които имало и един презвитер, умолил ги да го приемат в съжителство и в своя чин, а те едва склонили да го приемат, понеже виждали, че е млад, едва на осемнадесет години. След като Антоний се заселил в пустинята при тези богоугодни монаси, бил облечен в монашеския образ и преживял там двадесет години във всяко послушание и постнически подвизи. А когато настанало последното гонение на благочестивите от отстъпниците и достигнало до пустинните жилища, и мнозина били залавяни и измъчвани, тези монаси-пустинножители се разпръснали от гонението, и отишли кой където можел да се скрие. Преподобни Антоний също си тръгнал оттам и ходел по непроходимите места в пустинята. Като намерил на морския бряг една скала, той започнал да живее на нея, и денем и нощем непрестанно се молел на Бога, без да има колиба, нито някакъв покрив... След като живял на тази скала една година и два месеца, в петия ден на месец септември, в 6614-та година от Сътворението на света (а от Въплъщението на Христа 1106-та) се надигнали големи ветрове, морето твърде много се развълнувало и вълните възлизали до скалата, на която бил преподобният. И внезапно една вълна се устремила, подхванала скалата с преподобния и го понесла леко, като на кораб. О, дивно чудо! Кой някога е видял или чул скала да плава върху водата?...” По-нататък в житието се описва как по Божия промисъл скалата за два дни достигнала по вода Руската земя и се спряла близо до Новгород, както и чудесата, извършени от светеца там [20].

Преподобни Антоний Римлянин е Божий угодник, чийто живот е изобличение за римокатолическата ерес. Не затова ли и не от икуменически съображения ли (да не се оскърбят римокатолиците) неговото житие, което го има в църковнославянските чети-минеи, след това, в допълненото и преработено 12-томно издание от началото на ХХ век на Житията на светиите на руски език липсва [21]? Интересно съвпадение е, че и разказът от житието на преп. Сергий Радонежки, който приведохме от църковнославянските чети-минеи и в който се изобличава римокатолическата ерес, в това по-ново и по-пълно издание на руски на Житията на светиите също липсва.

Да не би преподобни Антоний Римлянин, този дивен праведник, да е бил по-неразсъдлив или по-небратолюбив от днешните православни икуменисти, задето не е наричал еретиците-римокатолици „свои инославни братя в Христа” и не се е побратимявал с тях, а се е предпазвал от ересите и заблужденията им и крепко се придържал към преданията на светите Отци? Всъщност прославяйки го, Бог е засвидетелствал, че св. Антоний е постъпил вярно и богоугодно. Такова Божествено свидетелство обаче липсва за православните икуменисти. А какво има за тях, ще видим по-нататък.

[1] http://ru.wikipedia.org/wiki/Православие_и_католицизм

[2] Думата „причастие” в староруския език означава въобще „съучастие”, „съпричастност” в нещо.

[3] Някои изследователи подлагат на съмнение авторството на преп. Теодосий, но аргументите им са неубедителни. Сериозни аргументи в полза на авторството му привежда изследователят на творчеството на преп. Теодосий И. П. Еремин. (Труды Отдела древне-русской литературы. т. V. Литературное наследие Феодосия Печерского. АН СССР, 1947, с. 159-162).

[4] Така, според „Сказанието за чудотворната икона на Божията Майка, наречена „Акатистна”, намираща се в Зографския манастир”, Пресвета Богородица нарекла римокатолиците, които днешните православни икуменисти наричат „свои инославни братя в Христа”. А „Повест за светите 26 Зографски преподобномъченици” привежда тези Нейни думи: „...богопротивните римляни нападнаха това избрано от Мен място и вече са наблизо...”

[5] По подобен начин и днешните православни икуменисти поздравяват римокатолиците, когато ходят на „богослуженията” им.

[6] Стремежът на Римокатолическата църква за земна власт и обогатяване е всеизвестен. По време на „кръстоносните” походи, по подобен начин, както се споменава тук, са били заграбени огромни богатства. От историята е известно, че в средновековието папите с голяма гордост, насилие и измами винаги са се стремели да държат в подчинение западните кралства, от които извличали неизчислими материални облаги. След всичко това чудно ли е, че днес Римокатолическата църква е богата и развива голяма социална и благотворителна дейност за сметка на заграбеното с неправда през вековете? Както и в настоящата повест мъчителите се нарекли „ктитори”, благосклонно дарявайки на ксиропотамските икуменисти заграбеното от другите атонски манастири с кръвопролития и насилия.

[7] http://sveta-gora-zograph.com/manastira/slova.php?id=6

[8] http://sveta-gora-zograph.com/manastira/slova.php?id=6

[9] Това е било явен Божествен знак, че съслужението на ксиропотамските монаси с римокатолиците е било грях против Православието и против Бога. Съслуженията на днешните православни икуменисти с римокатолиците обаче с нищо не се отличават по същество от въпросното съслужение, заради което се прекратило чудото на светите 40 Мъченици.

[10] http://sveta-gora-zograph.com/manastira/slova.php?id=6

[11] Повест за св. 26 Зографски мъченици. Тесалоники, Гърция, 1992, с. 36-37.

[12] http://ru.wikipedia.org/wiki/Православие_и_католицизм

[13] http://www.pravoslavie.ru/put/nasledie/blagosklonlatin.htm

[14] http://ru.wikipedia.org/wiki/Православие_и_католицизм

[15] Флорентинският събор се провел през 1439-1442 г. На него формално била сключена уния между Римокатолическата църква и Православната Църква, която подписали повечето православни делегати-йерарси. На този събор защитник на Православието бил св. Марк Ефески, който не подписал унията. Твърдата позиция на св. Марк се оказала решаваща и унията не успяла да се наложи.

[16] „Преставлéнїе” на слав. означава кончината на живота (преминаването от временния във вечния живот).

[17] Житие на преп. Сергий Радонежки. Чети-миней, 25 септември.

[18] Арменците, които са монофизити, са измислили свой т. нар. „арцивуриев пост” (в чест на едно куче, на име Арцивурий), който те постят в седмицата след Неделята на митаря и фарисея. В същата тази седмица св. Православна Църква е установила да се яде блажно дори в сряда и петък, за да покажем пълната си непричастност към богомерзкия еретически пост.

[19] Киево-Печерски патерик. Издава Белочерковски манастир „Св. св. Петър и Павел”, 2013, с. 184-185.

[21] Там само е упоменато, че на този ден се чества паметта на светеца, и толкова. Виж напр. Житiя Святыхъ на русскомъ языкѣ, изложенныя по руководству Четьихъ-Миней св. Димитрiя Ростовскаго. М., 1903.