јрхимандрит …оан (‘илипов)

»з книгата Д ак православните икуменисти грешат против √оспода и против православната в€раУ

 ј  —≈ ќ“Ќј—я“ —¬≈“÷»“≈ Ќј ѕ–ј¬ќ—Ћј¬Ќј“ј ÷Џ– ¬ј  Џћ ћќЋ»“¬≈Ќќ“ќ ќЅў”¬јЌ≈ — »Ќќ—Ћј¬Ќ»“≈?

ДЌамразих събранието на лукавстващите, и с нечестиви н€ма да седнаФ (ѕс. 25:5, слав.)

ветител ћарк ≈фески е казал: Д» тъй, ние се отвър≠нахме от т€х (римокатолиците, б.м.) като от еретици, и затова се ограждахме от т€х. » какво повече е нужно? ѕонеже благочестивите закони говор€т така: Дяв€ва се еретик и подлежи на закона против еретиците този, който макар и не с много, се отклон€ва от ѕравославната в€раФ. јко пък латин€ните с нищо не са се отклонили от правата ¬€ра, то изглежда напразно ги отсичаме; но ако те съвър≠шено са се отклонили, и то по отношение на богословието за —вети€ ƒух, хулата по отношение на  огото е най-гол€мата от всички опасности, то е €сно, че те са еретици, и ние ги отсичаме като еретици. «ащо и помазваме с ћиро тези, които идват от т€х при нас? Ќе е ли €сно, че като еретици?... Ќие сме ги отделили и отсекли от общото “€ло на ÷ъркватаФ[1].

* * *

¬ своето «авещание за ѕравославната в€ра, написано в ’≤≤ в., преподобни “еодосий  иево-ѕечерски казва:

Д— латинската (католическата) в€ра не се приобщавайте, не се придържайте към техните обичаи, от причастие[2] с т€х б€≠гайте, и вс€ко т€хно учение изб€гвайте, и от техните нрави се гнусете.

ѕазете се, чеда, от кривоверците, и от всички техни бе≠седи, понеже и нашата зем€ се напълни с т€х. јко н€кой ще спаси душата си, то това може да стане само като живее в ѕраво≠славната в€ра, понеже н€ма друга в€ра, по-добра от нашата чиста и св€та ѕравославна в€ра.

 ато живееш в тази в€ра, не само ще се избавиш от гре≠ховете и от вечните мъки, но и ще станеш причастник на вечни€ живот, и безкрай ще се радваш със светиите. ј тези, които живе€т в друга в€ра Ц в католическата или мюсюл≠манската, или арменската Ц н€ма да вид€т вечни€ живот.

Ќе подобава също така, чедо, да хвалим чуждата в€ра.  ойто хвали чуждата в€ра, все едно, че хули сво€та. јко н€≠кой започне да хвали и сво€та, и чуждата, то той е двое≠верец, близък до ерес. ј ти, чедо, се пази от такива и непрестанно хвали сво€та в€ра. Ќе се побратим€вай с т€х, но б€гай от т€х, и се подвизавай в сво€та в€ра чрез добри дела. ћилостин€ прави не само на своите по в€ра, но и на чуждоверните. јко видиш гол или гладен, или попаднал в беда Ц бил той евреин или турчин, или латинец Ц към всекиго бъди милосърден, избави го от бедата както можеш, и н€ма да бъдеш лишен от награда от Ѕога, понеже —ам Ѕог в сегашни€ век излива —воите милости не само над христи€ните, но и над невер≠ниците. «а езичниците и иноверците Ѕог в този век се грижи, но в бъдещи€ те ще бъдат чужди на вечните блага. ј ние, които живеем в ѕравославната в€ра, и тук получаваме всички блага от Ѕога, и в бъдещи€ век ще ни спаси наши€т √оспод »исус ’ристос.

„едо, ако бъде нужно дори да умреш за сво€та света в€ра, с дръзновение отиди на смърт. “ака и светиите са умирали за в€рата, а сега живе€т в ’риста. ј ти, чедо, ако видиш ино≠верни да спор€т с верни, като искат с измама да ги отклон€т от правата в€ра, помогни на православните. — това все едно, че ще избавиш овца от устата на лъва. ј ако замълчиш и ги оставиш без помощ, то това е все едно, като да си отнел изкупената душа от ’риста и да си € продал на сатаната.

јко против€щи€т се ти каже: Д¬ашата в€ра и нашата в€ра са от ЅогаФ, то ти, чедо, отговори така: Д ривоверецо! Ќима ти и Ѕога считаш за двоеверец! Ќе чуваш ли ти, който си развратèн от злата в€ра, какво казва ѕисанието: Д≈дин е √оспод, една е в€рата, едно е  ръщениетоФ (≈фес. 4:5)? Ќе слушаш ли апостол ѕавел, който говори: Дјко дори ангел от небето ви благовести нещо по-друго от това, което ние ви благовестихме, да бъде проклетФ (√ал. 1:8)Ф.

ј вие (латинците), като отхвърлихте проповедта на јпо≠столите и светите ќтци, възприехте неправа и развратена в€ра, пълна с погибел. «атова сте и отхвърлени от нас. «атова не подобава ние да служим с вас и да пристъпваме заедно към Ѕожествените “айни Ц нито вие към нашите, нито ние към вашите, защото вие сте мъртви и принас€те мъртва жер≠тва, а ние принас€ме жертва на ∆иви€ Ѕог Ц чиста и непо≠роч≠на, за да наследим живот вечен...Ф[3].

* * *

¬ известната Дѕовест за светите 26 «ографски препо≠доб≠но≠мъченициФ се разказва за съслужени€та на н€кои атонски монаси с римокатолиците, по подобен начин, както го прав€т днешните икуменисти, с тази разлика, че тогава е било по принуда, а днес православните икуменисти го прав€т добро≠волно. Ќека обаче видим как Ѕог е прославил с нетленните венци на светостта онези светогорски монаси, които се от≠ка≠за≠ли от икуменическото предложение на тогавашните еретици-римокатолици, наричани днес от православните икуменисти Днаши брат€ в ’ристаФ, и как Ѕог страшно е наказал тези, които съслужили по икуменически маниер с римокато≠ли≠ци≠те.

¬ кра€ на ’≤≤≤ век (ок. 1280 г.) на —вета √ора, земни€ д€л на ѕресвета Ѕо≠го≠родица, нахлули въоръжени римока≠то≠лически Дмисио≠нериФ и започнали да преследват всич≠ки, които оби≠та≠ва≠ли там. Ќай-напред те нападнали Ћаврата на св. јтанасий и пред≠ло≠жили на мо≠на≠сите там да сесъедин€т с т€хната латинска в€ра и да вл€зат в общение с т€х. ћо≠на≠сите, из≠пла≠шени и не раз≠би≠рай≠ки доб≠ре апо≠стол≠ските слова: Дƒай≠те м€сто наЅожи€ гн€вФ (–им.12:19), чрез един свой от≠лъчен свещеноинок се съгласили, съе≠ди≠нили се с т€х и по такъв начин спа≠си≠ли живота си. ѕо-къс≠но тези монаси били из≠об≠личени и нака≠зани от Ѕога.

»збиването на јтонските преподобномъченици от римокатолиците в ’≤≤≤ в. √оре вд€сно са изобразени св. 26 «ографски преподобномъченици

—лед това ла≠тин≠ците отишли в »вер≠ската лавра и по≠искали от тамошните иноци и те да се обедин€т с т€х. »ноците от този манастир не само не скло≠нили на това, но изобличили нечестивците и според думите на апостола (√ал. 1:8) ги проклели за т€хното нововъведение. Ѕеззаконниците, като чули това, раз€рили се, извлекли навън всички брат€ от манастира, натоварили старейшините на кораб и заедно с него ги потопили в морето. “ака тези бла≠жени иноци, за това, че не се покорили на беззаконниците, приели мъченически и изповеднически венец. ј по-младите от т€х били откарани в плен в »тали€, където, след като им съблекли иноческите дрехи, ги продали на евреите.

ќт »верската лавра латин≠ци≠те отишли във ¬атопедски€ мана≠стир. “е избили колкото иноци намерили там, понеже иноците ги изобличили за нече≠стието им, а останалите, които се криели в гората, открили, и като не успели да ги склон€т да се обедин€т с т€х, избесили всички тези иноци на м€стото, където ги намерили.

—лед това латинците преми≠нали от другата страна на —вета √ора и се доближили до мана≠сти≠ра на св. великомъченик √еорги, наричан «ограф. »гуменът на ма≠на≠стира, преподобни “ома, обаче знаел за нападението на нечести≠вите еретици от един добро≠дете≠лен старец, на когото се €вила ѕресвета Ѕогородица и го преду≠предила за опасността, като му казала: Д»ди по-скоро и кажи на брат€та в манастира, че враговете на ћо€ —ин и на ћене[4] вече са близо.  ойто е немощен, нека се скрие, докато премине изкушението; но тези, които жела€т мъченически венец, нека останатФ.

»коната на ѕресвета Ѕогородица ДјкатистнаФ, ко€то предупредила «ографските монаси за нашествието на римокатолиците

Ћатинците заобиколили манастира от всички страни и започнали да викат към монасите, които се били затворили в кулата: Дќтворете ни, господа, отворете!Ф ѕреподобни€т игумен им отвърнал: ДЌе ви знаем откъде стеФ. Ћатинците продължили: ДЌие сме ’ристови раби и идваме да обърнем и вас, заблудените, на прави€ път!Ф ј светецът пак им от≠вър≠нал: Дќтдалечете се от нас вие, които вършите без≠за≠ко≠ние, защо≠то апостолътговори: Дјко дори и ангел от небето за≠почне да

ви благовествува не това, което сме ви благовестили, да бъде проклет!Ф (√ал. 1:8). —лед като не успели да склон€т препо≠доб≠ните иноци към сво€та ерес, римо≠католиците се спуснали и запалили от всички страни све≠тата обител. ј преподобните, заобиколени от пламъци в ку≠лата, отправили гореща молитва към Ѕога, след което от небето се чул глас: Д–адвайте се и се веселете, защото гол€ма е на≠градата ви на небесата!Ф “ози глас чули и мъчителите и се уплашили, но мракът, покриващ духовните им очи, не им позво≠лил да про≠уме€т стана≠лото, тъй като ƒух —ветий,  огото те ху≠лели, не разпръснал този мрак. “ака бла≠жените отци предали душите си в Ѕожиите ръце. “е изгорели в огън€ като жертва, благопри≠€т≠на Ѕогу, на 10 октом≠ври 1280 г. (според гръцки ръкопис, който се намира в ѕротата, в »вер≠ски€ и ¬ато≠пед≠ски€ манастири).

»згар€нето на св. 26 «ографски мъченици от римокатолиците. —тенопис от църквата в «ографски€ манастир

—лед това злоде€ние беззаконните латинци с гол€ма €рост се пръснали по ц€лата —вета √ора, разорили и изгорили много скитове и монашески килии, а имуществото им раз≠грабили. — големи усили€ те превзели и ѕротата и след много кръвопролити€ и опустошение, подложили на мъчи≠телни изтезани€ и обесили всепреподобни€ прот.

Дќттам беззаконните латинци преминали на другата стра≠на на планината, към юг, където монасите от  сиро≠по≠там≠ски€ манастир ги посрещнали с клонки в ръце и ги при≠вет≠ствали със следните думи: Дћирът ’ристов да бъде с вас!Ф[5] Ћатинците им отговорили: Д≈сть и будет!Ф и веднага след това заедно с монасите влезли в манастира. “ук те подарили една част от заграбените богатства[6] и се назовали ктитори на тази обител. ћонасите (каква съблазън!) се съединили с ере≠тиците. Ќо Ѕог, през време на молитвата, когато възгласили: Д«а наши€ архиепископ в –им и за благочестиви€ царФ, погледнал от небето и разтърсил зем€та. “ова м€сто, където стоели недостойните иноци, както и стените на манастира и всички здани€ се разпаднали, подобно на …ерихонските сте≠ни по времето на »исус Ќавин. —амо част от една мана≠стир≠ска стена останала наведена за назидание на потомството. ћнозина от латинците загинали през време на това зе≠ме≠тресение, като останали убити на м€сто. ј други, като видели това знаменателно чудо, със срам и със страх из≠б€гали на корабите си. Ќ€кои от т€х пък се пока€ли и останали като монаси на јтон. ѕосрамените от Ѕога ксиро≠по≠тамски иноци осъзнали престъплението си, плакали горко и като птици без гнезда се скитали по горите, без да има къде да подслон€т глави, понеже техни€т манастир бил напълно разрушен заради престъплени€та им. «аедно с това се пре≠кратило и чудото, което дотогава ставало в този манастир в чест и слава на светите 40 мъченициФ[7]. ѕо време на осве≠щаването на манастирски€ храм, под свети€ ѕрестол израс≠нало чудно растение и се обвило около него. “о било подобно на гъба и имало 40 стъбла и главички във вид на €бълки, от които мнозина вкусвали и оздрав€вали от бо≠лестите си. ¬с€ка година то било раздавано на много хора и Дсе свършвало на 9 март (по светоотечески€ календар, а не по Дгригориански€Ф, б.м.), когато ÷ърквата празнува паметта на светите 40 мъченици. “огава то пак израствалоФ[8]. —лед съ≠слу≠жението на иноците с римокатолиците обаче чудото веднага се прекратило[9].

Д—критите иноци, след заминаването на духоборците, излезли от своите потайни места и се върнали в разорените си и опожарени жилища. √орко оплаквали те загиналите си събрат€. ÷€лата јтонска √ора, подобно на –ахил, оплаквала чедата си...Ф[10]

ѕаметта на пострадалите по това време атонски препо≠добномъченици се празнува заедно със всички светци Ц све≠тогорски подвижници, в първата недел€ след Ќедел€та на всички светии. —ъщо така от≠дел≠но се празнува паметта на »верските и ¬атопедските пре≠по≠добномъченици. ѕаметта на 26-те «ографски преподобно≠мъченици се празнува на 10/23 октомври.

ќтпадналите от ѕравосла≠ви≠ето атонски монаси, които при≠ели съединението с римокато≠ли≠ците и съслужили заедно с т€х, били погребани в една пещера на морски€ бр€г в околностите на ¬еликата лавра, на скрито м€сто, далеч от очите на хората.  акто свидетелстват достовер≠ни≠те разкази и както се вижда от снимката, тех≠ните тела и до сега лежат там, неизтлели и черни като въглен, а лицата им са при≠добили ужасен, де≠мо≠но≠≠подо≠бен вид, за страх и назидание на всички, които ги гле≠дат, и за възпоменание на извършеното от т€х пре≠стъп≠ление[11].

—нимката е взета от книгата Дƒвуостър мечФ на светогорски€ монах ѕартений ‘илотеит, јтина, 1934г.

* * *

ѕреп. Ќикодим —ветогорец казва: ДЋатин€ните са ере≠ти≠ци, и ние се отвръщаме от т€х като от еретици, подобни на ари≠аните, савелианите или духоборците македонианиФ.

* * *

—ветител »гнатий (Ѕр€нчанинов) свидетелства за същото: Дѕапизъм Ц така се нарича ереста, обхванала «апада, от ко€то произлезли, като клони от дърво, различни протестантски учени€... Ѕожи€та благодат е отстъпила от папистите; те са предадени сами на себе си и на сатаната Ц изобретател и баща на всички ереси, в числото на другите Ц и на папизмаФ[12].

* * *

ѕреп. јмвросий ќптински в съчинението си Дќтговор на благосклонните към латинската църква за несправедливото величаене на папистите с мнимото достойнство на т€хната църкваФ пише така:

ДЌапразно н€кои от православните се удив€ват на съще≠ствуващата пропаганда в –имската църква, на мнимото само≠отвержение и дейност на нейните мисионери и усърдие на латинските сестри на милосърдието, и неправилно приписват на латинската църква такава важност, като че ли след отпадането ѝ от ѕравославната ÷ърква, тази последната не останала същата, а има необходимост да търси съединение с не€. ѕри строго изследване това мнение се оказва лъжливо; а енергичната латинска дейност не само не събужда удив≠ление, но напротив Ц събужда дълбоко съжаление в сърцата на благомислещите и разбиращите истината люде.

ѕравославната »зточна ÷ърква от апостолските времена и досега съблюдава неизменни и неповредени от ново≠въве≠де≠ни€ както ≈вангелското и јпостолско учение, така и пре≠да≠ни≠ето на св. ќтци и постановлени€та на ¬селенските съ≠бори... ј –имската църква отдавна се е отклонила в ерес и ново≠въ≠ве≠дение. ќще ¬асилий ¬елики изобличавал в това н€≠кои епи≠ско≠пи на –им в посланието си до ≈всевий —амо≠сатски. Д»сти≠на≠та те не зна€т и не жела€т да € зна€т; с тези, които им изве≠ст€≠ват истината, те спор€т, а сами утвърждават ерестаФ (ќкръж. посл., § 7).

јпостол ѕавел запов€два да страним от повредените от ерес, а не да търсим да се съедин€ваме с т€х, казвайки: Д—трани от еретик, след като го посъветваш веднъж и дваж, знаейки, че такъв човек се е извратил и греши, като сам осъжда себе сиФ (“ит. 3:10-11). —ъборната ѕравославна ÷ърква е правила не двукратно, а многократно увещание на частната –имска църква, но последната, не обръщайки вни≠мание на всички справедливи убеждени€ на първата, оста≠нала упорита в сво€ погрешен начин на мислене и действие...

–имската църква, тъй като не пази св€то —ъборните и јпостолските постановлени€, а се е отклонила в ново≠въве≠дени€ и в неправи мъдрувани€, то съвсем не принадлежи към ≈дната —в€та и јпостолска ÷ърква.

¬ ѕравославната ÷ърква в€рваме, че хл€бът и виното в тайнството ≈вхаристи€ се пресъществ€ват чрез призовава≠нето и слизането на —вети€ ƒух. ј латинците счели за не≠нужно то≠ва призоваване и го изключили от сво€та литурги€. » тъй, който разбира, нека сам да разбере за латинската евха≠ри≠сти€Ф[13].

* * *

—в. прав. …оан  ронщадски е казал: Д¬ерни са думите на наши€ —пасител »исус ’ристос: Д ойто не е с ћене, той е против ћенеФ (ћат. 12:30).  атолиците, лутераните и реформа≠тите са отпаднали от ’ристовата ÷ърква... “е €вно върв€т против ’риста и Ќеговата ÷ъркваФ[14].

* * *

»з житието на преп. —ергий –адонежки.

Д«а житието на този преподобен наш отец —ергий и за многото му чудеса има отделна книга, печатана в царстващи€ град ћосква, в ко€то между другите чудеса на светеца се намира и това. —лед човекоубийственото ‘лорентинско сбо≠рище[15], където множество благочестиви архиереи и йереи, които не пожелали да се присъедин€т към латинското за≠блуж≠дение, с различни мъчени€ били погубени от римл€≠ните, един презвитер от великоруските области, който бил отишъл на този събор с  иевски€ митрополит »сидор (от≠пад≠нал по-късно от ѕравославието), Ц името на презвитера било —имеон Ц той претърп€л от отстъпника митрополит »сидор много скърби и мъчени€ в тъмница, и окови за благочестието. Ќо като усп€л да се освободи от затвор≠ничеството, той се сговорил с “верски€ посланик “ома и изб€гал от латински€ град за сво€та страна.  огато обаче бил в гол€ма печал и недоумение при пътуването си, заради трудностите при прехода, и легнал малко да почине, той задр€мал. » вид€л честен старец, сто€щ над него, който го взел за д€сната ръка и му казал: Д“и благослови ли се от ≈фески€ епископ ћарк, който следва стъпките на јпосто≠лите?Ф “ой отвърнал: Д¬ид€х, господине, чудни€ и крепък мъж и се благослових от негоФ. ј старецът рече: Д“ози човек е благословен от Ѕога, защото от онова суетно латинско сборище никой не можа да го победи, нито имоти, нито ласкателства, нито заплахи за мъчени€. “и прочее, учението и наставлени€та, които си чул от блажени€ ћарк, пропо≠в€двай където отидеш, на всички православни, които имат предани€та на светите јпостоли и заповедите на светите ќтци от —едемте събора, та този, който има истински разум, да не се прелъсти. ј за изминаването на път€ не скърбете, защото аз съм неотстъпно с вас и ще ви преведа без труд≠ностиФ. “ова и много друго като изрекъл този честен старец,  презвитерът го попитал: Д√осподине, кажи ми, кой си ти? ѕонеже мисл€, че си пратен от Ѕога, за да изведеш нас, отча€лите се, от тази чужда зем€Ф. явили€т се отвърнал: Дјз съм —ергий, когото ти преди призоваваше и ми се молеше в тво€та молитва, и обеща да дойдеш в мо€та обителФ. —лед това видение презвитерът се събудил, зарадвал се и казал на сво€ спътник “ома какво е вид€л и чул. » тръгнали радостни по път€ си, и скоро с Ѕожието покровителство и с молитвите на сво€ застъпник преподобни —ергий здрави и невредими достигнали –уската страна.  ато разказвали за помощта и €в€ването на светеца, те пропов€двали чутото от него и известили за всичко, станало на ‘лорентинското сборище.

ј това се спомена тук не безприлично за сегашното време, в което светото благочестие твърде много е хулено и гонено от римл€ните. «а да вид€т чедата на »зточната ÷ърква, че стълбът на ÷ърквата Ц преподобни€т наш отец —ергий, и след преставлението си[16] показа, че ‘лорен≠тин≠ски€т събор е неправеден, и не благоволи към римското суетно препиране за в€рата. «ащото нашата в€ра, според апостола, е Дне в убедителни думи на човешка мъдрост, а в про€ва на дух и силаФ (1  ор. 2:4)Ф[17].

* * *

»з житието на преп. јгапит  иево-ѕечерски (1/14 юни).

Д—лед много трудове и богоугодни подвизи се разбол€л и сам този безвъзмезден лекар Ц блажени€т старец јгапит.  ато узнал това, споменати€т лекар арменец дошъл да го посети... ћежду това при преподобни јгапит, сам толкова тежко бо≠лен, донесли от  иев друг болен за изцеление. Ѕлажени€т чрез чудесната Ѕожи€ помощ станал, с€каш не боледувал, и като взел своите обичайни билки, които ползвал за храна, ги показал на арменеца с думите: Д≈то билките, които ми слу≠жат за лекар≠ство. ¬иж и разбериФ. ј той погледнал и казал на светеца: Д“е не са от нашите, но мисл€, че са от јлексан≠дри€Ф. Ѕла≠жени€т се надсм€л над невежеството му, дал на болни€ да изпие от тези билки и като се помолил, направил го здрав. ѕосле казал на арме≠неца: Д„едо, мол€ те, €ж от тези билки заедно с мен, ако искаш; защото н€мам с какво да те на≠гост€Ф. јрменецът му отвърнал: ДЌие, отче, постим четири дни през този месец и сега е постФ[18].  ато чул това, блажени€т попитал: Д ой си ти и от ко€ в€ра?Ф “ой отговорил: ДЌима ти не си чувал за мене, че съм арменец?Ф Ѕлажени€т му казал: Д ак тогава си се осмелил да влезеш тук, да оскверниш мо€та кили€ и да дър≠жиш мо€та грешна ръка!? »злез от кили€та ми, ино≠вере≠цо и нечестивецо!Ф[19]

* * *

»з житието на преп. јнтоний –имл€нин.

Дѕреподобни јнтоний бил роден и възпитан във ветхи€ –им в тези времена, когато «ападната църква вече се била отделила от единството с »зточната благочестива ÷ърк≠ва (к.м. и нат.). –одителите на светеца тайно пазели благо≠че≠стието (ѕра≠вославната в€ра, б.м.), и мнозина други правели същото, тайно държейки »зточното изповедание. ќтрокът бил даден да се учи да чете и пише, и изучил не само рим≠ски€ език, но и гръцки, за да чете и разбира Ѕожественото ѕиса≠ние.  огато пораснал до пълнолетие, той усвоил от своите добри роди≠тели светото благочестие и се утвърдил в него от че≠тенето на книгите, над които усърдно зал€гал, и внимател≠но следвал предани€та на светите ќтци, които са из€снили и утвър≠дили ѕравославната в€ра чрез седемте ¬селенски събора, и за тези предани€ крепко се придържал. —лед като родите≠лите му се преселили при √оспода, юношата започнал да раздава на бедните имуществото, останало от родителите му, като желаел да презре светската суета и да служи на Ѕога, а освен това искал да напусне и –им, понеже виждал смуто≠вете, раздорите и големите метежи, които се вършели в него през тези времена. Ѕързайки да излезе оттам, той сложил злато, сребро, църковни съсъди и други скъпоценни вещи от останалото имущество в една бъчва и като € стегнал с железни обръчи, хвърлил € в морето, възлагайки това на Ѕожи€ промисъл. ј сам отишъл в пустин€та и като намерил н€къде пустинножители-монаси, сред които имало и един презвитер, умолил ги да го приемат в съжителство и в сво€ чин, а те едва склонили да го приемат, понеже виждали, че е млад, едва на осемнадесет години. —лед като јнтоний се заселил в пустин€та при тези богоугодни монаси, бил обле≠чен в монашески€ образ и прежив€л там двадесет години във вс€ко послушание и постнически подвизи. ј когато наста≠нало последното гонение на благочестивите от отстъпни≠ците и достигнало до пустинните жилища, и мнозина били залав€ни и измъчвани, тези монаси-пустинножители се раз≠пръснали от гонението, и отишли кой където можел да се скрие. ѕреподобни јнтоний също си тръгнал оттам и ходел по непроходимите места в пустин€та.  ато намерил на морски€ бр€г една скала, той започнал да живее на не€, и денем и нощем непрестанно се молел на Ѕога, без да има колиба, нито н€какъв покрив... —лед като жив€л на тази скала една година и два месеца, в пети€ ден на месец септември, в 6614-та година от —ътворението на света (а от ¬ъплъщението на ’риста 1106-та) се надигнали големи ветрове, морето твърде много се развълнувало и вълните възлизали до скалата, на ко€то бил преподобни€т. » внезапно една вълна се устремила, подхванала скалата с преподобни€ и го по≠несла леко, като на кораб. ќ, дивно чудо!  ой н€кога е вид€л или чул скала да плава върху водата?...Ф ѕо-нататък в житието се описва как по Ѕожи€ промисъл скалата за два дни достигнала по вода –уската зем€ и се спр€ла близо до Ќовгород, както и чудесата, извършени от светеца там[20].

 ѕреподобни јнтоний –имл€нин е Ѕожий угодник, чийто живот е изобличение за римокатолическата ерес. Ќе затова ли и не от икуменически съображени€ ли (да не се оскърб€т римокатолиците) неговото житие, което го има в църков≠но≠слав€нските чети-минеи, след това, в допълненото и пре≠работено 12-томно издание от началото на ’’ век на ∆ити≠€та на светиите на руски език липсва[21]? »нтересно съвпа≠де≠ние е, че и разказът от житието на преп. —ергий –адо≠неж≠ки, който приведохме от църковнослав€нските чети-минеи и в който се изобличава римокатолическата ерес, в това по-ново и по-пълно издание на руски на ∆ити€та на светиите също липсва.

ƒа не би преподобни јнтоний –имл€нин, този дивен праведник, да е бил по-неразсъдлив или по-небратолюбив от днешните православни икуменисти, задето не е наричал еретиците-римокатолици Дсвои ино≠славни брат€ в ’ристаФ и не се е побратим€вал с т€х, а се е предпазвал от ересите и заблуждени€та им и крепко се при≠държал към предани€та на светите ќтци? ¬същност просла≠в€йки го, Ѕог е засви≠де≠тел≠ствал, че св. јнтоний е постъпил в€рно и богоугодно. “акова Ѕожествено свидетелство обаче липсва за православните икуменисти. ј какво има за т€х, ще видим по-нататък.

 

 

 

 

 



[1] http://ru.wikipedia.org/wiki/ѕравославие_и_католицизм

[2] ƒумата ДпричастиеФ в староруски€ език означава въобще Дсъу≠частиеФ, ДсъпричастностФ в нещо.

[3] Ќ€кои изследователи подлагат на съмнение авторството на преп. “еодосий, но аргументите им са неубедителни. —ериозни аргументи в полза на авторството му привежда изследовател€т на творчеството на преп. “еодосий ». ѕ. ≈ремин. (“руды ќтдела древне-русской литературы. т. V. Ћитературное наследие ‘еодоси€ ѕечерского. јЌ ———–, 1947, с. 159-162).

[4] “ака, според Д—казанието за чудотворната икона на Ѕожи€та ћайка, наречена ДјкатистнаФ, намираща се в «ографски€ манастирФ, ѕресвета Ѕого≠родица нарекла римокатолиците, които днешните православни ику≠менисти наричат Дсвои инославни брат€ в ’ристаФ. ј Дѕовест за светите 26 «о≠граф≠ски преподобномъченициФ привежда тези Ќейни думи: Д...богопротивните римл€ни нападнаха това избрано от ћен м€сто и вече са наблизо...Ф

[5] ѕо подобен начин и днешните право≠слав≠ни икуменисти поздрав€ват римокатолиците, когато ход€т на Дбогослужени€таФ им.

[6] —тремежът на –имокатолическата църква за земна власт и обогат€ване е всеизвестен. ѕо време на ДкръстоноснитеФ походи, по подобен начин, както се споменава тук, са били заграбени огромни богатства. ќт истори€та е известно, че в средновековието папите с гол€ма гордост, насилие и изма≠ми винаги са се стремели да държат в подчинение западните кралства, от които извличали неизчислими материални облаги. —лед всичко това чудно ли е, че днес –имокатолическата църква е богата и развива гол€ма соци≠ална и благотворителна дейност за сметка на заграбеното с неправда през вековете?  акто и в насто€щата повест мъчителите се нарекли ДктиториФ, благосклонно дар€вайки на ксиропотамските икуменисти заграбеното от другите атонски манастири с кръвопролити€ и насили€.

[7] http://sveta-gora-zograph.com/manastira/slova.php?id=6

[8] http://sveta-gora-zograph.com/manastira/slova.php?id=6

[9] “ова е било €вен Ѕожествен знак, че съслужението на ксиропотамските монаси с римокатолиците е било гр€х против ѕравославието и против Ѕога. —ъслужени€та на днешните православни икуменисти с римокато≠ли≠ци≠те обаче с нищо не се отличават по същество от въпросното съслужение, заради което се прекратило чудото на светите 40 ћъченици.

[10] http://sveta-gora-zograph.com/manastira/slova.php?id=6

[11] ѕовест за св. 26 «ографски мъченици. “есалоники, √ър≠ци€, 1992, с. 36-37.

[12] http://ru.wikipedia.org/wiki/ѕравославие_и_католицизм

[13] http://www.pravoslavie.ru/put/nasledie/blagosklonlatin.htm

[14] http://ru.wikipedia.org/wiki/ѕравославие_и_католицизм

[15] ‘лорентински€т събор се провел през 1439-1442 г. Ќа него формално била сключена уни€ между –имокатолическата църква и ѕравославната ÷ърква, ко€то подписали повечето православни делегати-йерарси. Ќа този събор защитник на ѕравославието бил св. ћарк ≈фески, който не подписал уни€та. “върдата позици€ на св. ћарк се оказала решаваща и уни€та не усп€ла да се наложи.

[16] ДѕреставлéнњеФ на слав. означава кончината на живота (преминаването от временни€ във вечни€ живот).

[17] ∆итие на преп. —ергий –адонежки. „ети-миней, 25 септември.

[18] јрменците, които са монофизити, са измислили свой т. нар. Дарци≠вуриев постФ (в чест на едно куче, на име јрцивурий), който те пост€т в седмицата след Ќедел€та на митар€ и фарисе€. ¬ същата тази седмица св. ѕравославна ÷ърква е установила да се €де блажно дори в ср€да и петък, за да покажем пълната си непричастност към богомерзки€ еретически пост.

[19]  иево-ѕечерски патерик. »здава Ѕелочерковски манастир Д—в. св. ѕе≠тър и ѕавелФ, 2013, с. 184-185.

[20] „ети-миней, 3 август.

[21] “ам само е упоменато, че на този ден се чества паметта на светеца, и толкова. ¬иж напр. ∆итi€ —в€тыхъ на русскомъ €зыкѣ, изложенны€ по руководству „етьихъ-ћиней св. ƒимитрi€ –остовскаго. ћ., 1903.