Йеромонах Йоан (Филипов)

Из книгата Суеверия сред днешните християни

 

ЛАЗАРОВДЕН

 

Нека отбележим как в този ве­ли­ко­постен ден в родната ни страна се осквернява християн­ския пост и паметта на светия пра­ве­ден Лазар, епископ Китийски (дне­шен Кипър), брат на евангелските правед­ни жени Марта и Мария (виж Иоан 11:2).

През време на Великия пост све­та­та Христова Църква призовава сво­ите чеда към покаен подвиг, към раз­ми­съл за своята греховност, примирение с ближните, със съвестта си и с Бога, усилена молитва и въз­държание не само от храна, но и от всякакъв вид развле­чения и веселби. Това обаче не е по вкуса на някои наши сънарод­ници. Християнският пост им е скучен. Подготовката за празника на Христовото Възкресение им е безинтересна. За неизказаната радост в Царството Божие не мислят, нито пък се стремят към вечното блаженство. Напротив, искат да се веселят тук и сега. Жадни са за мимолетните греховни земни наслади. Искат да пеят, да скачат, да играят... особено по времето, когато светата Христова Църква не позволява това – през Великия пост.

„Забраненият плод – казват, – бил най-сладък”. Е да, но после се оказал смъртоносно горчив. Ужасно горчив. И дано не изпитаме тази горчивина самите ние.

И ето как отново езическите суеверия на „лазарките” се примесват с църковния празник.

      

 

Моменти от езическите празненства на лазарките

Лазарките са обличат в пищна празнична носия. Наки­че­ни с монети, цветя, венци и пера, те пеят лазарски песни и об­хождат домовете. „Лазарските песни са изпълнени с копнеж за любов и женитба, за плодородие, здраве и семейно благо­получие. За всеки член от семейството лазарките подбират песен, която съответства на възрастта, семейното и соци­ал­но­то му положение. Навсякъде те са дарявани с яйца, по­някога с пари, мас, брашно. Стопанката изнася брашното в сито, което после търкулва. Според това, как ще падне ситото, се гадае за плодородието през годината”[1].

Но преди обхождането на домовете, лазарките отиват в Божия храм, „за благословение”. Вярват, че Бог ще ги бла­гослови за безчинията им (защото някои от тях продължават да се считат за православни християни). Без да се досещат, че Бог не благославя безчиния.



[1] http://kulinar.bg/obichai-i-tradicii-na-balgarite#kushia