Йеромонах Йоан (Филипов)

Из книгата Суеверия сред днешните християни

 

КАКВО Е КОЛЕДА?

 

 

Как какво? – ще се учудят по­вечето хора. – Коледа е Ро­жде­ство Христово. Нали сега постим за Коледа. Да, сега е Коледният пост.” Така мислят повечето от днешните пра­во­славни християни, които не са съвсем наясно какво е „Коледа”.

И какво все пак е Коледа? Човек, личност, празник, обичай? Много хора мислят, че е заместител на измисления персонаж от при­каз­ките – Дядо Мраз, и дори казват: „Дядо Коледа”.

Всъщност Коледа е наименованието на древно ези­че­ско божество на славяните, с други думи – идол. Според славян­ското поучение „За идолите на Владимир”, Коледа е бил бог на празненствата. „Шестият (идол) е Коледа, чийто прескверен празник беше на 24-ти декември” (Густинска летопис). Този идол ознаменувал завъртането на годишния кръг след зимното слънцестоене, идването на светлината и увеличаването на деня[1]. Честванията на Коледа (коледу­ва­не­то) продължавали в различните места от 21-24 декември до 2-5 януари. Те се състояли в обхождане на домовете и пеене на „колядки” (коледни песни), в които се прославяли стопа­ните на дома и се съдържали пожелания за богат урожай, изобилие[2], магически заклинания и се изпросвали подаръци. Самите „коледари” се маскирали като коне, кози, крави, меч­ки и други животни, символизиращи плодородие[3]. Коледните песни в по-древните си варианти представляват повтарящи се припеви с вмъкнати думи от изречение без съществен смисъл[4], а след заимстване на елементи от християнството са понякога богохулни и кощунствени по съдържание. Напри­мер песента „Замъчи се Божа Майка” (дори и самото заглавие е неправилно и еретично, защото Божията Майка е родила безболезнено[5]) има следния кощунствен текст:

„Замъчи се Божа Майка, Коладе ле („Коладе ле” се повтаря след всеки стих),/ от Игнажден до Коледа, Коладе ле,/ да си роди Сина Божи,/ Сина Божи, Исуса Христа./ Родила Го, изгубила Го./ Тръгнала е да Го търси./ Срещнала е тумба момци,/ тумба мом­ци, коледари,/ срещнала ги, питала ги:/ – Ой ви вази, тумба момци,/ като ходите коледари,/ видяхте ли моя Сина – Исуса Христа?/ Коледари отговарят:/ – Да Го видим, не Го знаем/ твоя Сина Исуса Христа./ Отговаря Божа Майка:/ – Моят Син е най-личен,/ на чело Му ясно слънце,/ на глава Му дребни звезди,/ на гърди Му ясен месец./ Коледари отговарят:/ – Видяхме Го в Цари­гра­да,/ в Цариграда при ковача./ При ковача кон ковеше,/ кон ковеше, кон яздеше,/ кон яздеше, сабя въртеше.”

Пълното неразбиране на християнството тук е смесено с груб фолклорен сюжет, при което се получава едно про­сташко и скверно „произведение на изкуството”.

А ето какво казва св. Димитрий Ростовски за „Коледа”: „Шестият идол е Коледа – бог на празненствата. В негова чест правят голям празник в 24-я ден на месец декември. И макар руският народ да се е просветил със Светото Кръ­ще­ние и да е изкоренил идолите, но едно-друго от паметта на този бяс Коледа не престават да възобновяват и досега. Като за­поч­ват от самото Рождество Христово, те всекидневно се събират на богомерзки играения, пеят песни, и в тях, макар да споменават за Рождество Христово, но при това без­законно добавят и „коледа” – древното дяволско изкушение, повтаряйки го многократно.

Изображение на славянското езическо божество Коледа

Освен другото, на тези свои законопротивни сборища... закриват лицата си и цялото си човешко тяло, създадено по Божий образ и подобие, с някакви маски или плашила, на­пра­вени с дяволски образ, плашейки или развличайки хората, като обиждат своя Творец и Създател, сякаш не са доволни или пренебрегват творението на Неговите Ръце; такива неща християнинът напълно би трябвало да избягва, и да бъде до­волен от този образ, който му е предоставил Господ. И други богомерзки неща измислят, за които не подобава и да се пише”[6].

Съвременна интерпретация в Русия на древните езически празненства в чест на бога Коледа

Какво да кажем? У нас не е по-различно. Грубо езичество и нищо християнско. Смесването на понятията „Рождество Христово” и „Коледа” очевидно е опит за съвместяване на останалата от древност езическа традиция с християнските празници. Заедно с това, към църковните Рождественски тър­же­ства се прибавя и езическата традиция на „коледуването”. Всичко това е направено с цел християните да приемат и ези­че­ския фолклор като нещо християнско. Каква радост за враговете на човешкото спасение и техния началник – дявола! Да гледат как „вярващите” полухристияни обикалят с дряновите пръчки и пеят езически коледни песни.

    

 

И у нас, за жалост, се възобновяват празненства в чест на езическия бог Коледа – коледуването. Още по-жалкото е, че това става с „благословията” на висши духовници

Някои може да възразят, че няма нищо лошо в „коле­дува­нето”, че така коледарите прославят родилия се Христос. Нали тук-там в езическите коледни песни кощунствено Го споменават наред с постоянно повтаряното име на идола Коледа? На такива ще отговорим: Христос е основал Своята Църква на земята. Тя е тази, която Го прославя със све­ще­ни­те Рождественски богослужебни песнопения. А не „коле­да­ри­те”! Те със своите кощунствени езически песни Го хулят!

Затова православните християни не бива да участват в подобни езически празненства. Не бива да се смесва светото със скверното! Ако „коледарите” действително искат да про­славят родилия се Христос, нека престанат да повтарят името на идола Коледа, нека влязат в Божия храм и да пеят пре­красните църковни песнопения, дълбоки по съдържание и възвишени по дух!

Ние не постим „Коледен пост”, а Рождественски. Постим не „за Коледа”, а за Христос. Понеже сме християни, а не езичници.



[1] http://www.e-reading.org.ua/chapter.php/1002305/37/ Drevnie_bogi_slavyan.html

[2] http://ru.wikipedia.org/wiki/Коляда

[3] http://oire.org/slavyane/entry/1929/

[4] Например „Коледари цар избират”, „Станеник посреща коледари” „Стани, нине, господине” и др.

[5] Правило 79 на VI Вселенски Събор гласи: „Изповядвайки, че Божественото раждане от Дева, като безсеменно, е станало без бол­ки, и проповядвайки това на цялото паство, ние подхвърляме на изправ­ление онези, които по невежество вършат нещо неподобаващо. Оказ­ва се, че някои хора приготвят хлебни печения и ги раздават помежду си в чест уж на родилните болки на всенепорочната Дева Майка и затова определяме: верни да не вършат нищо такова. Защото не е чест за Дева, която свръх ум и дума е родила невместимото Слово, когато нейното неизказано раждане се представя като обикновено и свойствено за нас раждане. Ако отсега занапред някой бъде забе­ля­зан, че върши нещо подобно, ако е клирик, нека бъде низвергнат, а ако е мирянин, да бъде отлъчен.”

[6] Святитель Димитрий Ростовский. Летопись синопсис. М.1998. с.378.